Често се случва така, че оценяме нещо, чак когато го загубим или нямаме достъп до него. Скоро на едно пътешествие из Португалия верният ми Dji Mavic Pro претърпя злополука, забивайки се в едни скали с пълна скорост. Разбира се, машинката не носеше никаква вина. Виновникът седеше на плажа покрит с тениска, за да крие екрана на телефона си от парещето слънце и се опитваше да заснеме красотата и величието на Атлантическия океан. Успях да прибера дрончето си, но не и без щети. Едното му краче се беше откъснало при сериозния удар, а камерата висеше безпомощно на жичките си. Сигурен съм, че ще успея да го поправя. Но междувременно, за да надъхам себе си, реших да прегледам кадрите, които успях да заснема с летящата ми машинка. Тук ще публикувам, тези които са ми харесали 🙂
За 28мия си рожден ден получих прекрасен подарък – самолетни билети за Осло. На повечето хора сигурно да прекараш няколко дни някъде на север не им звучи особено привлекателно. Особено пък в място като Осло, което дори и по български стандарти си е провинциален град 🙂 ( винаги съм харесвал тази дума “провинциален”, все едно все още сме във времето на Римската Империя и попадам под юрисдикцията на магистрата и императора 😀 ) . За мен обаче Осло беше входът към Норвегия, дестинация, която предстоеше да изследваме и в която оставам влюбен и до днес. Всички приготовления започнаха с много четене, точно какво да правим в Осло, как да се спасим от прословутата норвежка скъпотия и как да изпозлваме най-добре 4-те дни, които имахме там. Посещението ни беше запланувано за Април месец, така че поне нямаше да студуваме чак толкова много. Изборът ни на хотел беше обвързан главно с бюджета…Continue Reading
На този етап от скандинавското ни приключение бяхме меко казано гроги 🙂 Походите, гледките и пътуването те зареждат неописуемо силно, но също така взимат и своя дан. Точно затова бяхме решили да отделим последните дни за пълно потапяне в норвежката природа и да пренесем малко от пловдивския айляк из северните ширини. Регионът около Odda беше идеалната локация – Hardangerfjord се оказа не по-малко красив от северните си събратя, които нечестно обират славата. Освен това Odda е удобно разположена между два невероятни парка – Folgefonna и Hardangervidda. От Folgefonna си бяхме избрали езерото Bondhus и евентуална разходка до глетчера Bondhusbreen, която бързо отпадна, като видяхме, че ще са ни нужни 10 часа до там. Ледниковото езеро беше всичко което искахме. Перфектен пейзаж. Спокойно и безлюдно. Вятърът донася хлад с мирис на вековен лед. Очите попиват мъглите, които се спускат около ледника, увиват се около него и сякаш го сливат с небето.…Continue Reading
Септември месец 2014та се озовах в автобус от Виена до Загреб. Така започна приключението Хърватия, което включи в себе си Ровини, Пула, Плитвице, Риека и разбира се Загреб. Придвижването из Хърватия беше с кола под наем, което до този момент според мен си остава най-добрият метод, да се потопиш в атмосферата на дадена държава. Та нали, за да усетиш напълно народопсихологията на местното население е най-лесно да пошофираш за малко сред тях и всичко ти става ясно. Като балканско чадо не мога да кажа, че не се чувствах на място в тази държава – езикът, манталитетът и хората въобще някак си ни пасваха перфектно, което допринесе за хубавите изживявания, които имахме. Пътеписът ми обаче приключва тук, защото се превръща във фотопис, като се надявам на максимата, че една снимка е равна на 1000 думи 🙂 Ровини в златния час, точно преди слънцето да се отдаде на заслужена почивка Верният помощник…Continue Reading
Когато си в планината още преди изгрева, а слънцето се опитва да пробие през черните облаци, от които пада на парцали сняг, всяка сянка те плаши. Но тези няколко сенки се оказаха доста добродушни и любопитни. Дори решиха да отделят от ценното си време, за да разберат кой точно бие първата партина към Бяла Черква.
Flam се оказа доста туристическо място, отново тълпите ни налазиха, но бяхме толкова оплетени в разказа си и облекчени, че сме се измъкнали от кофти ситуация, че просто си седяхме на променадката по брега на фиорда, хапвахме сладолед и се кефехме на слънчевото време. Разходката из морето с корабче остава за следващия път. Дойде време да тръгнем към Odda, защото имахме да изминем доста път до там, а искахме по пътя да разгледаме и няколко водопада. Така попаднахме и на на водопада с двойната дъга и най-яката тоалетна на света. Тоалетна с гледка Фермата на Хулда беше airbnb-то ни преди трекът към Тролтунга. Представляваше къщичка, с поддържан двор в нещо като мини комуна, в която всички съседи изглежда да бяха роднини или поне много близки приятели. Имаше коне, кокошки, зайци и всякакви други приятелски настроени гадинки. Райско място. Посрещна ни гигантски и космат норвежец на около 60 с възлести крайници, ухилен…Continue Reading
Гейрангер фиорд Или така нареченият от нас Гей-рейнджър фиорд. Още при планирането на пътуването ни имахме особени трудности с произнасянето на въпросното име. Бяхме си го набелязали, тъй като се води един от най-красивите фиорди в Норвегия. Пък и сигурно е един от фиордите, за които Слатибарфаст е получили награда. Първите ни впечатления обаче не бяха особено положителни – тълпи от хора навсякъде. По платформите на пътя, от където се откриваха гледки към фиорда беше като на площад. Полюбувахме се на гледката, но беше изнервящо, затова поехме към селцето Geiranger с идеята да потърсим каяци под наем и да разцъкаме из вътрешността на фиорда. Каяците се оказаха ултра-мега-гига скъпи, а селцето още по-претъпкано с туристи. Отделихме му около половин час. Имаше си своите моменти, но в сравнение с величествените гледки до този момент не блестеше особено много. Силно напомняше на австрийско село от района на Залцкамергут. Хапнахме по един хот-дог и хайде…Continue Reading
Romsdalseggen Трябва да си призная, че аз лично изпитвах известна доза респект към предстоящия ни преход – по всички гайдове се споменаваше, че е доста тежък и се води ниво “за експерти” Oтнема средно между 8 и 12 часа, има много катерене, а пътеката, по която се върви е буквално на десетки сантиметри от двете пропасти отстрани на планината. Не бях сигурен как ще се справим, но пък съдбата обича смелите, така че смело рано-рано сутринта с бодра крачка поехме към хребета. Началото на хайка е Venjedalssetra и се октрива доста трудно, ние се ориентирахме по GPS координатите ( 62.53631 – 7.82618 ) Като цяло следвахме ето този PDF и той се оказа относително достоверен, спрямо времетраене, километри, деневелации и полезни съвети за броденето в околността. Първата част на прехода беше стръмно изкачване сред водопади – по кална пътека. А след това се оказахме на по-равен терен, който всъщност представляваше ледникова долина, покрита с трева, мъх…Continue Reading
От Alesund си тръгнахме рано сутринта. Преминахме отново по път 63, известен още като Пътя на Троловете. Платформата Gudbrandsjuvet и хотелът от Ex Machina бяха следващите набелязани цели. А на края на деня трябваше да си намерим място за опъване на палатки в началната точка на предстоящия хайк Romsdalseggen. С две думи – тежка програма. Тролщиген при лошо време губи голяма част от обаянието си. Mъглите и надвисналите сиви облаци убиват усещането за шир и погубват мащаба на това грандиозно изживяване. Но все пак дори и лошото време си има своите момент. От друга страна шофирането по път 63 е събитие само по себе си. От двете страни на шосето има надвиснали планини, по които се спускат водопади, проправили си път измежду дърветата. Пейзажът е много особен. Реката, която следва пътя,на моменти е спокойна и сякаш ленива, на моменти се забързва до толкова, че бученето от водопадите и водоскоците може…Continue Reading
Атлантическият път и Alesund Вдъхновени от Тролщиген, поехме към следващата дестинация – Атлантическия път. Сигурно на някои хора им се вижда много странно това да пропътуваш стотици километри по шосета, за да видиш поредното парче асфалтирана земя. И ги разбирам. Ако Атлантическият път можеше да бъде определен така. Но не може. Тази поредица от мостчета, разположени на края на света, предоставя такива красиви гледки със странното си разположение върху разпокъсания архипелаг и малките островчета наоколо, че определено си заслужава да се стигне до там. Самият път е сцена за много автомобилни реклами и се е превърнал в запазена марка със смелите си извивки и рампата, която сякаш праща колите в океана. Времето в този момент беше с нас, не според популярните стандарти, а според фотографските. Всъщност постоянно валеше, от едната страна на хоризонта идваше буря, а от другата ниското слънце почти допираше морето и пращаше последните си лъчи на мека и топла светлина. Контрастът между…Continue Reading