Няколко дни в Осло

За 28мия си рожден ден получих прекрасен подарък – самолетни билети за Осло. На повечето хора сигурно да прекараш няколко дни някъде на север не им звучи особено привлекателно. Особено пък в място като Осло, което дори и по български стандарти си е провинциален град 🙂 ( винаги съм харесвал тази дума “провинциален”, все едно все още сме във времето на Римската Империя и попадам под юрисдикцията на магистрата и императора 😀 ) .
За мен обаче Осло беше входът към Норвегия, дестинация, която предстоеше да изследваме и в която оставам влюбен и до днес.

Всички приготовления започнаха с много четене, точно какво да правим в Осло, как да се спасим от прословутата норвежка скъпотия и как да изпозлваме най-добре 4-те дни, които имахме там. Посещението ни беше запланувано за Април месец, така че поне нямаше да студуваме чак толкова много.

Изборът ни на хотел беше обвързан главно с бюджета ни, но и с това да все пак с нормална локация. Избрахме Comfort Hotel Børsparken, големият плюс на този хотел е, че е с нормални цени, има отлична локация, предлага много хубава и богата закуска, има машина за топли напитки, която е на постоянно безплатно разположение на гостите на хотела. Това беше особено важно, защото в Осло излиза скъпо да седнеш някъде да пиеш кафе или чай или каквато и да е друга топла напитка. За алкохолните няма да говорим. Там цените бяха потресаващи.

Едно от първите места, които посетихме разбира се беше сградата на операта в Осло. Намираше се на един хвърлей от хотелчето ни, но не това беше единствената причина. Норвежката архитектура, изчистените и минималистични линии, които следват норвежките дизайнери и архитекти са идеални за заснемане и композиране в приятен кадър 🙂 Нямаше как да пропуснем айсбергът на Snøhetta.

Сградата наистина наподобява паркиран на брега айсберг. Покривът е проектиран като платформа, по която човек може да се разходи и да се наслади на гледката, откриваща се към Ослофиорд. Операта печели няколко награди за модерна архитектура и мисля, че снимките показват защо това е така.

За мен особено впечатляващ беше подборът на материали – гранит, мрамор, стъкло и дърво. Всичко беше така съчетано, че преливането на една материя към друга се случваше естествено и органично. Впоследствие щяхме да видим множество подобни форми и решения. В Норвегия дървото е на особена почит – фасади, интериори, покриви, променади и църкви изцяло изградени от дърво са нещо много характерно. А когато човек се замисли разбира, че това е доста естествено,  въпросната държава дълго време е била един от най-големите производители на дървен материал в Европа. Изсичането на норвежките гори е било толкова силно, че в един момент територията на Норвегия е била заплашена от обезлесяване. Тогава в сила влиза доста амбициозен план да се измерят всички горски площи и да се направи статистика къде и кога може да се сече. Впоследствие производството на нефт доста успешно заменя износа на дървен материал и така норвежките гори остават спасени, за да може туристите като нас да се губят сред тях 🙂

Определено, човекът позиращ до стъклото отвън е хайлайтът на снимката 😉

Свободната ни програма в норвежката столица продължи с посещения на националната галерия .  Всички се тълпяха да видят “Писъкът” на Мунк, картина стана символ и нарицателно за безпокойство, уплах и силна негативна емоция. Странно защо всеки се снимаше до нея усмихнат…

В галерията обаче успяхме да се потопим напълно в изкуството на скандинавски, датчански и фламандски творци. Като аз открих за себе си Johan Christian Dahl,  художник, който до този момент не ми беше познат, но чийто пейзажен поглед, композиция, цветове и емоция определено откликва доста силно в мен.

След като останахме толкова силно вдъхновени от поетата доза изкуство, нямаше как да не повярваме, че и ние сме творци. Така че хванахме по един молив, лист хартия и се опитахме да оставим и нашия графичен отпечатък в националната галерия на Осло.

Това беше моят опит, язък, че баща ми е художник 😀 Явно умението не е минало през гените 🙂 Макар че на втори поглед причудливите телесни форми, които съм проследил с молива може би могат да бъдат отдадени на влиянието на Егон Шиле

Деси остави доста по-естетичен отпечатък от моя 🙂

Все пак въпреки, че не създадохме шедьоври ( поне аз ), те бяха гордо изложени в галерията, така че всеки да може да им се любува и да ги оцени ( високо )

Когато вече бяхме приключили с обогатяването на световната култура, решихме, че е време за малко разходки из крайбрежните променади. Градът предлага много красиви моменти вечер, когато заливът на Ослофиорд е осветен, а тъмните води отразяват и пречупват всяка светлинка. Дървената променада, минаваща покрай морето, дава идеална възможност да усетиш соления и същевременно леден дъх на Северно море.

А в края на студената разходка като че ли за награда идват и едни от най-красивите сгради. Форми на които просто седиш и се възхищаваш, фасади и обеми, вписани толкова добре в контекста на този студен, солен и морски пейзаж, че сякаш усещаш вътрешна топлота, която преборва треперливото усещане за хлад и самота, което Северът неизменно носи със себе си.

Това е сградата на Astrup Fearnley Museet или иначе казано музеят за модерно изкуство 

Вечерните разходки по традиция винаги завършваха с чаша топъл шоколад, съзерцавайки заливa и операта.

Едно от запомнящите се места в Осло беше паркът-музей Norsk Folkemuseum, тоест Норвежки етнографски музей. Впечатляващо беше, че всъщност всичко представлява огромен парк, в който са се настанили различни исторически моменти от норвежката култура и история. Така човек успява да се разходи покрай дървени къщички, покрити със зелени покриви, сгушени сред околните дървета. След което попадаш пред ставкирка, която с дърворезбите си и тъмното дърво изглежда мистична и загадъчна – отломък от минала епоха. Минаваш през Осло, когато то все още се е наричало Кристияния и сградите са били по германски тип от камък и дърво.

И накрая разходката завършва с модерна норвежка къща, която изглежда като извадена от филм. Е разбира се това не беше в парко-музеят, а квартал около него, но някак си беше естествен преход от миналото към днешната реалност.

Докато бяхме на тема музеи, не пропуснахме и Fram Museum, който разказва историята на норвежките полярни експедиции. На постоянна изложба е корабът Фрам, който е единственият дървен плавателен съд успял да достигне 85°57’N северна ширина. Всичко това се дължи на специалната му форма, която дори за нас нетренираните моряци изглеждаше по-особена – кил почти нямаше и изглеждаше по-широк от обикновенните кораби . На мен ми напомняше на лешник. Явно така трябва да изглежда един мореплавателен съд, който трябва да издържа налягането на северните ледове.  Научихме за историята на Roald Amundsen и експедицията до Южния Полюс. Успяхме да се качим на Фрам и да разгледаме как са живели смелите откриватели на борда кораба.

В музея имаше и разни екстри като симулация на северно сияние и ледена пещера, но те по-скоро ни се сториха като детски забавления, сравнени с фотографиите на едни от най-дивите и неразгадани кътчета на планетата ни – полюсите.

След като се намузействахме и времето от леко мрачно и облачно стана слънчево и приятно, решихме да се разходим из парковете в Осло.

Бяхме си набелязали Frogner Park, заради Vigelandsanlegget или на български – инсталация от над 200 бронзови и гранитени скулптори, изваяни от Густав Вигеланд. Паркът е доста голяма туристическа атракция, но тълпи от туристи не забелязахме. Имаше местни викинги и викингки, излезнали да се полюбуват на слънцето и да съберат малко витамин Д . Решихме да се смесим с тълпата и просто се разхождахме из полянките и се любувахме на странните скулптори, на слънцето и самият парк, който беше доста зелен и жив 🙂 Определено мястото предразполага към лежане в тревата, съзерцаване на езерцата с нахалните патки в тях и въобще тотален релакс. Е, все пак апартите ни успяха да намерят някой и друг кадър, въпреки, заслужената почивка, на която се бяхме отдали.

След всичката тази откровенна голота, била тя и в бронз, може би е добре да вметна, че норвежците никак не се срамят да се показват чисто голи на публични места. От краткото време прекарано в Осло се нагледахме на голи тела, не че сме ги търсили де … Просто имахме авантюристичното желание да си потопим крачката в Северно море, времето беше слънчево и направо подканяше за плаж. Разхождайки се из полуострова Bygdøy, забелязахме табелки, които ясно индикираха наличието на плажна ивица. Смело се насочихме в указаната посока, където попаднахме на множеството голи викинги. Забавното беше, че те не просто се печаха на слънцето, ами си подаваха волейболни топки, фризбита или пък си играеха на федербал и всичко това, докато са голи. На нас определено ни се стори странно – топнахме набързо краците в ледената вода, позъзнахме геройски и хайде дим да ни няма, така или иначе кадри от това събитие няма, защото не искахме да притесняваме местните в блаженната им голота.

Така и така бяхме на вълна паркове късно вечерта решихме да видим Ekebergparken. Тук отново се появиха различни видове арт инсталации и скулптори, но определено спадаха към модерното изкуство. Все пак разходката ни награди с едни от най-красивите вечерни гледки към норвежката столица.

Едно от емблематичните места, за посещение в Осло е кметството. Там всяка година на 10ти Декември се връчва Нобеловата награда за Мир.  При нашето посещение успяхме да видим друга интересна церемония – бракосъчетание.  Явно булката и младоженецът се бяха отбили да се подпишат в кметството, но придружаващата ги тълпа от хора, в национални носии изглеждаше доста хаотична и дезорганизирана. Липсваха също така духов цигански оркестър, бибиткане на клаксони и цялата какафония, придужаваща една сватба.

Ето така изглежадха залита вътре в самото кметство.

Със сигурност не мога да нарека Осло космополитен град. Някак си е останал настрани от цялата мулти-култи история, която кипи в Европа ( или поне впечатленията ни от 2015та година бяха такива ). Там цареше спокойствие, но не и скука. Градът си има собствен чар и е посвоему жив. Всички говореха много добър английски, винаги бяха отзивчиви и гостоприемни. Мисля, че два дни в Осло са страхотно преживяване, за три дни обикновен турист ще “изчерпи” всички атракции. Когато обаче мога да погледна Норвегия с очите, на човек разходил се още по на север, видял фиорди, ледникови езера, планини и гори, урбанистичната красота на Осло някак си помръква. Норвегия е природата, дивият Север и откъснатите от цивилизацията селца и местенца.