Норвежки приключения – част III – Пътя на троловете, Gudbrandsjuvet, Juvet

От Alesund си тръгнахме рано сутринта. Преминахме отново по път 63, известен още като Пътя на Троловете. Платформата Gudbrandsjuvet и хотелът от Ex Machina бяха следващите набелязани цели. А на края на деня трябваше да си намерим място за опъване на палатки в началната точка на предстоящия хайк Romsdalseggen. С две думи – тежка програма.

Тролщиген при лошо време губи голяма част от обаянието си. Mъглите и надвисналите сиви облаци убиват усещането за шир и погубват мащаба на това грандиозно изживяване. Но все пак дори и лошото време си има своите момент.

От друга страна шофирането по път 63 е събитие само по себе си. От двете страни на шосето има надвиснали планини, по които се спускат водопади, проправили си път измежду дърветата. Пейзажът е много особен. Реката, която следва пътя,на моменти е спокойна и сякаш ленива, на моменти се забързва до толкова, че бученето от водопадите и водоскоците може да бъде чуто и от кола. Шосето е тясно, ограничението 80, а на теб ти се иска да караш с 20, само и само да можеш да попиваш повече от красотата наоколо.

Неусетно достигнахме до платформата Gudbrandsjuvet. Мястото представлява пътеки и променадки, разположени върху скалите, под които преминават тонове вода с огромна сила. Постоянният шум от водопадите и казаните, образувани в скалите, е оглушителен. Силата, която се усеща, е потресаваща и сякаш носи със себе си някаква енергия, която те зарежда.

В близост се намира хотелът Juvet от филма Ex Machina. Juvet представява пръснати из гората дървени бунгалца с модерна архитектура, вписана в норвежкия ландшафт по уникален начин.

За съжаление, до мястото не успяхме да се доберем. Оказа се, че точно в този ден там имаше сватба. Бяхме учтиво помолени от човек в голф количка да си ходим. Когато го питахме, дали все пак може да букнем стая там ( не че щяхме да букваме 😀 ), получихме отговор, че за следващата година всичко е заето. Не знам дали го каза, за да ни разкара по-бързо или наистина хотелът е толкова известен, но се надявам някой ден да ни се отвори парашута и да отседнем там за 1-2 вечери. 🙂

Дъждът пак ни започна и общо взето това сложи края на разходките за този ден. На другия ден ни очакваше огромен хайк и точно преди него щяхме да спим на палатки, така че беше добре от по-раничко да ги разпънем. Решихме, че най-удобно ще бъде да спим в началната точка на прехода, тъй като самият маршрут е от точка А до Б . Минахме през тол бариера и се оказахме на много тесен асфалтиран път, който се изкачваше все по-високо в планината. Стигнахме до нещо като паркинг, около който имаше няколко къщички. Тук някъде трябваше да търсим място за палатки, но благодарение на дъжда всяко равно местенце се беше превърнало в мочурище. Имахме една тайна надежда, че в околността има „self-service” хижа. Разгледахме постройките наоколо – на никоя нямаше надписи, затова започнахме да обикаляме дворчетата им. Една от дървените къщичкки със зелен покрив се оказа отключена, а вътре изглеждаше точно като хижа. Спасение! Нямаше да се налага да вадим палатките и да се мъчим в дъжда. Хижичката беше супер удобна и приятна, ток нямаше, но пък светлината от газените лампи създаваше особен уют. Половин час по-късно бяхме напалили печката и вече хапвахме. Вечерта премина в умерено ( за някои неумерено ) пиене, музика и светлина от челници.