Септември месец 2014та се озовах в автобус от Виена до Загреб. Така започна приключението Хърватия, което включи в себе си Ровини, Пула, Плитвице, Риека и разбира се Загреб. Придвижването из Хърватия беше с кола под наем, което до този момент според мен си остава най-добрият метод, да се потопиш в атмосферата на дадена държава. Та нали, за да усетиш напълно народопсихологията на местното население е най-лесно да пошофираш за малко сред тях и всичко ти става ясно.
Като балканско чадо не мога да кажа, че не се чувствах на място в тази държава – езикът, манталитетът и хората въобще някак си ни пасваха перфектно, което допринесе за хубавите изживявания, които имахме. Пътеписът ми обаче приключва тук, защото се превръща във фотопис, като се надявам на максимата, че една снимка е равна на 1000 думи 🙂
Ровини в златния час, точно преди слънцето да се отдаде на заслужена почивка
Верният помощник – из уличките на Ровини
Тесните калдаръмени улички сякаш те приканват да се загубиш, бродейки по тях,. Споменът ми за стари и пъстри фасади, разрушени тук-таме от солта и влагата и цветни капаци на прозорците е толкова ярък, че почти не се налагаше да преглеждам снимките си, за да затворя очи и да се озова там.
А в края на всяка уличка се открива синевата на морето
Магията на това старо рибаско селище се усеща още по-силно вечер, когато луната изгрее и тъмната морска вода отразява всяка светлинка като огледало.
Есенно-летният порой, който спря така внезапно, както и започна, беше измил каменния под на Ровини. За миг оживените улици опустяха. Тогава, сякаш от нощта, се появи този саксофонист по къси панталони. Музика изпълни хладната нощ. Тоновете на Chi Mai се сляха с мириса на море и времето за момент спря да съществува.
Пула
В Пула и Риека останахме само един ден. Приятни местенца, но атмосферата беше по-градска и населена. Все пак амфитеатърът в Пула сигурно е много впечатляващ, с подходящата музика в него. Определено бих искал да видя/чуя Apocalyptica или 2Chellos там.
Това всъщност не е Пула, а Fažana. Мъничко градче на брега на морето, което определено си има собствен чар и атмосфера. Отправна точка е за островите Brijuni.
И пак Fažana. Плажовете въпреки, че са каменисти и скалисти са доста приятни, а водата е кристална
Плитвице и езерата
Какво е Харватска без картстовия регион на Плитвице и всички езера, водопадчета и пътеки между тях? Най-вероятно пак си остава една много красива и приятна държава, която може да предложи много. Но часовете прекарани във фото-форуми и фотописи из интернет диктуваха, че Плитвице трябва да бъде посетено, разгледано и обстойно обснимано 🙂 Това което мога да кажа е, че определено славата му е оправдана. Двата дни, които прекарахме там, бяха както много мокри и студени, така също и много красиви, топли и запомнящи се.
Есента определено е много красив сезон в Плитвице. Сигурен съм че и зимата и пролетта ще е доста интересно, но всички тези цветове правят мястото да изглежда като излязло от приказките.
Загреб
Въпреки че в Загреб прекарахме само няколко часа, у нас останаха много хубави впечатления за хърватската столица. Доста наподобяваше София в доста отношения. А хрватските чебапчици се оказаха доста вкусни. Сервират се с парче хляб, нарязан бял лук и разбира се – бира!
Буквален превод : Не прекъсвайте жената, докато мълчите . Дори нямах идея какво означава, когато го заснех. После обаче се оказа, че си е заслужавало 🙂
Leave a Reply