Норвежки приключения – част IV – Romsdalseggen

Romsdalseggen

Трябва да си призная, че аз лично изпитвах известна доза респект към предстоящия ни преход – по всички гайдове се споменаваше, че е доста тежък и се води ниво “за експерти” Oтнема средно между 8 и 12 часа, има много катерене, а пътеката, по която се върви е буквално на десетки сантиметри от двете пропасти отстрани на планината. Не бях сигурен как ще се справим, но пък съдбата обича смелите, така че смело рано-рано сутринта с бодра крачка поехме към хребета.

Началото на хайка е Venjedalssetra и се октрива доста трудно, ние се ориентирахме по GPS координатите ( 62.53631 – 7.82618 )

Като цяло следвахме ето този PDF и той се оказа относително достоверен, спрямо времетраене, километри, деневелации и полезни съвети за броденето в околността.

Първата част на прехода беше стръмно изкачване сред водопади – по кална пътека. А след това се оказахме на по-равен терен, който всъщност представляваше ледникова долина, покрита с трева, мъх и камъни. Имаше поточета навсякъде наоколо и водата е питейна, така че спокойно напълнихме бутилките. Предстоеше ни най-голямото катерене от трека – трябваше да преодолеем около 800 вертикални метра през поле от камъни. Маркирана пътека няма, всеки сам си намира пътя на на най-малкото съпротивление.

Заветният хребет ни очакване някъде горе сред облаците. Определено тази част беше една от тежките – драпането нагоре ни отне около 2 часа. Похапнахме и зяпнахме пред откриващите се гледки. Долината на фиорда се беше разпростряла под нас като на карта, планините от които бяхме заобиколени бяха обвити от облаци, а заснежените им върхове проблясваха на слънчевата светлина. Отново се чуваше само „виж, виж, виж“ . Полюбувахме се на гледките, но дойде време да вземем решение накъде да ходим? Към връх Blånebba ( 1320м ), който се пада най-високата точка от прехода или да поемем по гръбнака на планина в посока Andalsnes, където всъщност беше и краят на трека.
Знаехме, че изкачването на върха отнема около час и час обратно, а до края имахме поне още 6 часа. Решението бе взето – всички се втурнахме към върха, всеки със своето си темпо. Гледките бяха величествени и епични. На доста места имаше сняг, а изкачването на самия Blånebba е доста предизвикателно – отново се ходи по липсваща пътека сред поле от камънак.

Връщането се оказа дори по-коварно, защото слизането по камъните не беше лека задача, освен ако не си планинска коза.
Приключението ни тепърва започваше – оказа се, че пътеката наистина е много авантюристична и върви буквално по ръба на планината. Този факт, колкото и да бе страшен, ни награждаваше постоянно със спиращи дъха гледки. Отдясно човек се наслаждава на огромна ледникова долина с езера и реки. Отляво е долината на фиорда и издигащите се планини, чиито върхове се губеха сред облаците. Катерехме скалите на четири крака, а пропастите от двете страни само те чакат да направиш грешна стъпка. На по-страшните места има и осигуровка под формата на метални вериги, за които човек да се хване. След около 4 часа ходене, катерене и драпане нагоре надолу, релефът започна да се спуска плавно.

Самото слизане към Andalsnes определено е една от най-трудните части на цялото преживяване. Може би, защото вече бяхме минали около 8 часа в непрестанен марш по пресечен терен и табаните ни бяха подбити, а краката уморени, а може би и просто защото трябваше да преодолеем 700 вертикални метра в рамките на много екстремно спускане. Тази част от хайка почти не ни достави никакво удоволствие.

Нямаше ги вече величествените гледки, а само поредици от стъпала, кални пътеки и коренища. Стоически издържахме и тези препядствия и трудности, които Romsdalseggen хвърляше по нас. И ето, че краят дойде! А там се оказа, че ни очаква камион с домашно приготвен сладолед. Заслужена награда след цялото ходене.

Няма да излъжа, ако кажа, че още преди да поемем по този 12 часов марш аз имах леки резерви и страхове затова как ще премине всичко. Агитирах всички да обмислим много добре дали да се впуснем в това приключение и дори имах готовност да се откажа от него. Бях гледал видеа в ютуб, в които някои от моментите изглеждаха направо страховити. Дори когато питахме групичка норвежци за правилната посока, те просто попиатаха “are you doing the scary track?”, което още повече ми доказа, че ходенето по ръба на планината ще бъде ужасяващо. А не беше. Е може би само малко. Но си заслужаваше всяка капчица пот и всяка крачка.