Flam се оказа доста туристическо място, отново тълпите ни налазиха, но бяхме толкова оплетени в разказа си и облекчени, че сме се измъкнали от кофти ситуация, че просто си седяхме на променадката по брега на фиорда, хапвахме сладолед и се кефехме на слънчевото време. Разходката из морето с корабче остава за следващия път.

Дойде време да тръгнем към Odda, защото имахме да изминем доста път до там, а искахме по пътя да разгледаме и няколко водопада. Така попаднахме и на на водопада с двойната дъга и най-яката тоалетна на света.

dvoinka-dyga

 

toaletna-s-gledka

Тоалетна с гледка

vodopad-pano

Фермата на Хулда беше airbnb-то ни преди трекът към Тролтунга. Представляваше къщичка, с поддържан двор в нещо като мини комуна, в която всички съседи изглежда да бяха роднини или поне много близки приятели. Имаше коне, кокошки, зайци и всякакви други приятелски настроени гадинки. Райско място. Посрещна ни гигантски и космат норвежец на около 60 с възлести крайници, ухилен до уши. Набързо ни настани в къщичката и ни разказа, че пътеката до Тролтунга е много пренаселена. След това изчезна. Уморени от изминалия ден, но все още незадоволили глада си за Норвегия, плъзнахме из фермичката. Отдаде ни се възможност да погалим малките пухкави, сладки топчести зайчета, които отглеждаха за продан, породата явно беше неядлива и по скоро хората ги купуваха за домашни любимци.

 

Разходка до Езика на Трола

Трекът за Тролтунга започна в ранния следобед. Повечето хора потеглят в 6 сутринта. Ние не сме повечето хора. Тръгнахме в 13 часа. Скритият ни коз беше, че си носихме палатки и спални чували и щяхме да прекараме една незабравима вечер под норвежкото небе.
Изкачването беше продължително и мъчително. Първият километър и половина е може би най-труден и скучен – просто драпаш нагоре, заобиколен от растителност и дървета, а около теб са тумби от хора, слизащи и качващи се. След това положението малко се подобрява, но изкачването си продължава в рамките на още 2-3 километра. След този начален байр, релефът се изравнява, появяват се езера сред скалите, както и рекички. Водата е питейна и е балсам за уморените крака. Гледката е величествена. В долината под скалното плато е разположено ледниково езеро,а пътят до него е опасно кратък – 500-600 вертикални метра.

Емблематичните снимки от Езика на Трола са измамно страшни. Като страничен наблюдател направо усещаш, избилата по дланите от страх пот  за клетата душа, позираща на скалата. Добре пазената тайна на Тролтунга е, че когато си върху каменния език, повод за тревоги няма. Перспективата е такава, че пред теб винаги седят няколко педи сигурна каменна повърхност.

Всеки от нас се изреди да бъде фотографиран. А след това станахме свидетели и на нещо още по-красиво. На скалата се изкатериха мъж и жена – двойка. Заеха поза за снимки и в този момент мъжът падна на коляно и предложи брак на бъдещата си съпруга . Доста ефектно се получи, наоколо нямаше тълпи от хора, а само тук таме бяха накацали ентусиасти, които очевидно като нас щяха да спят горе. Слънцето беше ниско, светлината беше мека и топла. Перфектен момент.

Разходихме се из скалите наоколо, любувахме се на гледката и дойде време да разпънем походните си домчета.

trolltunga

not-a-bad-place-to-be

trolltunga-view

Не знам дали има хотелска стая, която можеше да ме примами в този момент и да ме накара да заменя шалтето си и спалния си чувал за легло. Цената която бях платил беше твърде висока, но напълно оправдана 🙂

hot-dog-man

Ето така се бори норвежкия летен хлад

Похапнахме по залез слънце ( към 10 и 30 ), пийнахме малко йегермайстер, за да се сгреем. И започхаме да чакаме звездите, заревото на хоризонта не беше изчезнало докъм 12 часа, когато на небосклона изгряха няколко светли точици. Очевидно обаче някъде имаше светлинно замърсяване, защото не се виждаха ясно. Час по-късно разбрахме какъв е проблемът – една от най-силно светещите луни, които съм виждал. Буквално имахме сенки на лунна светлина. Беше уникално. Кофти момент бяха норвежките паяци, които налазиха чевръсто светлата ни палатка и провокираха силна арахнофобична криза у мен. Но гледката и изживяванията бързо ме успокоиха. Определено тук идва момента да похваля малко екипировката ни.

Палатката, която беше чисто новичка и това и беше второто разпъване се представи чудесно. Особено фотогенична е, което е огромен плюс. Двата входа и изхода вършат идеална работа и са особено практични. Наличието на два вестибюла ни осигури доста комфортно спане – раниците си седяха мирно в импровизираните коридори на походния ни дом. Надуваемите шалтета бяха особено комфортни и удобни, дори за човек с проблеми с кръста като мен. А чувалът, който z3o ме посъветва да си закупя е уникален. Е, може би е една-две-три идеи по-топъл от нужното и дори на норвежкият 8 градусов хлад се налагаше да го държа разкопчан, но студ не съм усетил, а по-скоро обратното.

На сутринта след този толкова сладък сън дойде и моментът да си ходим. А хич не ни се тръгваше. Всичко беше толкова красиво и приятно. Решихме да минем да се щракнем по още веднъж на Тролтунга, но тогава всъщност разбрахме какво значи expectations vs reality момент.

tylpa

Тук се чакаше на опашка за снимка

Подминахме набързо шествието по скалата и хванахме по пътеката. Слизането беше изморително. Слизанията всъщност се оказваха по-неприятни и от изкачванията. Стоически издържахме и накрая на трека бяхме доволни и горди от себе си.

Тук задругата ни отново се раздели за известно време. Половината се нанесохме в една страхотна норвежка кабина, а другите избраха луксът на букинг.ком. Казвам луксът, защото собственикът на кабината ни обеща, че до моментът на пристигането ни ще е построил баня, а такава очевидно липсваше 🙂 Иначе всичко друго беше идеално.

hijata1

В Новегия обаче на всеки къмпинг има баня, която може да се ползва като си купите жетони от рецепцията или просто ползвате монети от по 10 крони. На някои места се сърдят, защото реално не сте от къмпинга им, но е много по-лесно да се предложи извинение, след като са ви хванали, отколкото да искате разрешение и да не го получите 😛 ( лично мнение )